Днес отбелязваме 170 години от рождението на Иван Вазов. Днес с вълнение и признателност честваме 120 години от началото на изключителната по мащаб и значение творческа кариера на писателя Иван Вазов! За петдесет години той превърна името си в емблема на нацията. Стихотворенията и поемите, повестите, разказите, пътеписите и романите, неговите драматургични произведения залегнаха в основата на българската литература. Но преклонението на съвременници и потомци не се дължи толкова на богатото жанрово многообразие на творчеството му, колкото на умението му да изгради трайна и вечно възраждаща се представа и за многоликата и противоречива душевност на българина, и за устойчивото в неговия характер.
Той е Патриарх на българската литература, Народен поет, но е и мъдрецът Дядо Вазов, който с добронамерена насмешка ни показва недостатъците, с едва сдържан гняв ни укорява за пороците, но и напътства, поощрява, като дава за пример същите като нас – „обикновени“ и незабележителни, но хора, притежаващи една трайна добродетел: родолюбието!
Всъщност това е, което ни кара да се връщаме към Вазовото творчество – то ни дава усещане за чест и достойнство, дава ни самочувствието да се гордеем, че сме БЪЛГАРИ, ТВОРЦИ на общото ни бъдеще!