Моят Левски днес

Васил Иванов Кунчев. Левски… 150 години безсмъртие и вечност.

Кой е Левски? Всички знаем биографията му, но все пак какво е той за нас? Наш брат, закрилник и идол. Човекът, дал живота си за една любов –  България. Човекът, жертвал живота си за една кауза – свободата. Името му носи в себе си гордост, смелост, доблест, респект, надежда и вяра.

Наричаме го Апостола на свободата. Но Левски успява да погледне и отвъд нея.  Той вижда България като „чиста и свята република“, а българите – равни с другите европейски народи.  Учи  ни да не се молим  на никого и за нищо, а да знаем, че всичко е в нашите задружни сили. И заради усилието ни да вървим напред – „дела трябват, а не думи!“

Син на едно смутно време. Дете на изстрадал народ. И към този народ – едно неразчетено и до днес негово обръщение: „Народе????“ С  четири въпросителни.  Към този народ, който днес го почита и го предава.   А Левски ни е научил колко висока е цената на подвига и колко страшна е цената на предателството.

Питаме ли  се  на кои въпроси не отговорихме, кои думи не разбрахме, кои послания забравихме?  150 години след смъртта на Левски  ние все още мечтаем за нашата „чиста и свята република“  и доказваме европейското си самочувствие.   Бързаме да си „кажем кривиците“, но можем ли да вървим заедно напред?

В дните около 19 февруари често чуваме: „Нужен си ни и днес, Апостоле!“  Защото ни трябват водачи. А моят Левски е преди всичко вдъхновител. Светъл човек, със светли мисли и завладяващи думи, готов да докаже, че ако спечели – печели  цял народ, но ако загуби – губи само себе си.

Човек, който ще ни напомня, че времето е в нас и ние сме във времето, че то нас обръща, а ние обръщаме него.

Човек, който ще ни накара да повярваме, че нашето място във времето има смисъл, само ако преди то да обърне нас, ние успеем да обърнем него и да направим това наше време по-добро, по-честно и по-чисто.

Това ще бъде нашият най-истински поклон пред  Левски!

Мия Таскова, 11-а клас

170 СУ „Васил Левски“